Warning: Use of undefined constant _FILE_ - assumed '_FILE_' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /var/www/html/poetry.shitpit.org/wp-content/plugins/easygravatars/easygravatars.php on line 14
Mindflow of a visionary : Just another WordPress site

Относно Норвегия, тъй причудлива

При мене, тюлена, подкупен, дебел
скумрийка се хапва – до краен предел!
Живея на айсберг, съвсем ледовит
и там ти измит си, но ти не си сит!
(поне не си кит…)

Подклъцвай от бивник, скалъпвай със мас!
Фалафел, джумерки, катъче, па праз!
Отдолу защото трещят глъбини
и викинги мъртви облещват очи…

Сто и седемнадесет левги по земята

Гладен е този огън!
Турете му да яде
Сложи още, искаме жарава
под звезди с половин луна
Наблизо чудовище
без усмивка ми намигна
от мрака.
Обещание за лека нощ
се превърна в най-доброто утро
Прекосихме морето от листа
изкачихме върха
до водната стена
Мисли съвършено нови
Телевизионни!
А еленът с вечните шишета
съзерцаваше тъжен
но невъзмутим и достолепен.
Пътници според песен,
Напред с гърба,
из градове и помежду им,
брулени от вятър,
полуглухи от рева
на двигателите.
Единствен плосък източник
на светлина
в ръцете ни
мигаше на парцали
и не угасна докрая.
Мрак
Топлина
Сърфирам
върху море от магма.

Внезапност

Искра в сумрака
А после –
Експлозия
Вълна с пенеста грива
Надигна се и рухна
Сред скали от ръбест мрак
Отиде си Титаник
Не гледай нагоре:
Луната се разпиля
на парчета от лунно лего
Някъде шупна супернова
Ще я видиш след
един милион години
С очите си – поне десет по Рихтер
Медведев, мълчи си!
Медведев, що си не ходиш?
Медведев, ти си пиян!

Friends will be friends

спомени лениво се поклащат

някъде над разума,

недостижими, ефимерни,

чакат да завалят

над бойното поле

осеяно с мъртви бутилки и

кървящи чаши,

дебнещи фъстъци

и шрапнели от чипс.

уморени пари се вълмят

над дюнери диханни

и чакат своите минути слава

преди отварянето на вратата.

кълбо от котешки очи

в ъгъла се сви,

най-сетне покой,

след часовете вой.

слънчеви мечове без милост,

но и без страст,

пронизват очите на

примирените хъркащи.

мисъл изригна в

препълнената празнота

на несъзнаваното.

после заспа,

свита на леглото.

you raff you ruse

акало му се
било
а то
ю р г а н
посипан с въжделения
сънувам откровения
а ти си
РАФТЕР ДАТА БеГе
на моя таратор

а щом е тор
акало му се е

Дихание и трепет

Искам да вали
дъжд от крамоли
градушка от поквара
дорде сланата на живота
не попари
паницата с попара
от домати

и туй, защото аз
видях зелена еуглена
във вълча кожа

сред камари от японски ориз
тя мълчеше
бомбето си накривила на изток.
Зелена еуглено,

защо си толкова неугледна?

Дивен диван

През диви ливади от лапад
из двуречието тинесто
на лета, отминали в кавички
невидими копита копаят
малки гробчета в пръстта.

Дъждовни капки като бисерни ладии
гробовете стават езерца
с прозрачни скумрии
пулсиращи рибешки сърца
рецитират Аристофан на морз

Хайверът им е хвърлен
отвъд въображаем Рубикон
Аве Цезаре,
мижитурите се лутат!

why so blutut

фак ю блутут
до синьо
до смърт
и до залез

бъркам ти с палец
в технологията
проклета
да изригнеш в оригами
от нехуманни кюфтета

блутут защо?
нима не носиш ти
душа, лайно…

оливам се с блутут
и всичко е същото

Скелет на лале

Цветя уморени,
лигаво ридаещи.
Небето излива гнева си
във варел обвит
с ръждясала тел
от безвремие
между кафяви прогнили шахти
из канали
из кариесите
на стария асфалт.
По покриви, улуци и улици.

Бълбукащото ридание на локвите
сюрреалистични врабчета
кръгли и свирепи
Водна сивота с
Мъгла между пръстите
и
сношаващи се чадъри

Къде си родолюбие
патриотизъм, жарък, парещ
Защо те няма
откакто станахме риби?

Дали

Момичето с тъмни очи
се пита може би
как времето вали
в картини на Дали
с часовници течни
и без стрелки…
Или чуди се просто дали,
дали отзад боли…